Хронология на Референдума на Слави Трифонов

Днес 8-ми февруари се навършват 2 години, откакто Инициативния комитет внесе в Народното събрание 673 481 подписи на български граждани, които поискаха да се проведе референдум за промяна на политическата система. Паметта е хубаво нещо. Добре е да се помни. Вижте фактите:

7 септември 2015 г. Слави Трифонов обявява, че ще стартира събиране на подписи за иницииране на национален референдум за промяна на политическата система в България.

26 октомври 2015 г. Официално е създаден Инициативен комитет, който ще инициира подписка за провеждане на референдум с включени 6 въпроса. Председател на комитета е Слави Трифонов, а въпросите са следните:

1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

2. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?

3. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?

4. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?

5. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

6. Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

10 ноември 2015 г. Стартира събирането на подписи за свикване на национален референдум по 6-те въпроса. По закон за 3 месеца трябва да бъдат събрани 400 000 валидни подписи на български граждани с избирателни права. В каузата се включват стотици доброволци от цялата страна и от чужбина.

23 ноември 2015г. Става ясно, че за пръв път по закон има изискване подписите да бъдат внесени и на електронен носител, в Excel таблици. Над 120 човека въвеждат подписите, доброволно в къртовския труд се включват няколко IT компании.

Същевременно Слави Трифонов и членове на Инициативния комитет провеждат срещи с млади хора и студенти в Пловдив, Благоевград, Велико Търново, Русе, Кеймбридж, Варна, а след края на събирането на подписите - в Плевен и във Видин. През цялото това време медиите не проявяват интерес към инициирането на референдума.

8 февруари 2016 г. Слави Трифонов и членове на Инициативния комитет внасят в деловодството на Народното събрание 673 481 подписи с искане за референдум. „673 481, но това не са подписи, а това са 673 481 съдби. 673 481 мечти. Така че, държавата е необходимо да се съобрази с тези мечти и съдби. По закон трябва да са събрани 400 000 подписа. Събрани са 673 481 мечти“, заявява Слави Трифонов при внасянето на подписите.

02 март 2016 г. След извършената проверка в Народното събрание за съответствие в подписката и електронния носител, са установени 672 488 действителни подписи. Председателят на НС изпраща подписката в електронен вид на Главна дирекция ГРАО, която да извърши служебна проверка.

8 април 2016 г. ГРАО обявява, че валидните подписи са 572 650 - много над законовото изискване, от което следва, че референдумът трябва да бъде проведен.

19 април 2016 г. Малко преди полунощ депутатите в правната комисия на Народното събрание гласуват Парламентът да отмени правилото референдумите да бъдат провеждани задължително на една дата с избори, ако такива има в същата година. Това поражда съмнения, че референдумът ще бъде изтеглен по-рано през годината, за да не се проведе заедно с президентските избори и да не се постигне висока активност, която да направи решенията му задължителни.

22 април 2016 г. Народното събрание приема предложението на правната комисия референдумът да не е на една дата с президентските избори. Слави Трифонов внася искане до президента Плевнелиев да наложи вето на този закон.

27 април 2016 г. Вътрешната комисия на Народното събрание подкрепя провеждането на националния референдум. С 9 гласа “за” и 2 “въздържал се” депутатите пускат и 6-те въпроса.

28 април 2016 г. След обществена реакция, депутатите премахват приетата преди 6 дни поправка и така референдумът трябва да се проведе заедно с президентските избори.

11 май 2016 г. Депутатите в правната комисия решават, че въпросът за електронното гласуване трябва да отпадне. По закон обаче те нямат право да махат въпроси, а само да ги редактират и то без да променят съдържанието им.

12 май 2016 г. В пленарна зала 131 депутати гласуват да се проведе националния референдум с всичките 6 въпроса и то без никаква редакция. В гласуването 10 са “против”, 1 е “въздържал се”.

13 май 2016 г. В предаването „Панорама“ президентът Росен Плевнелиев коментира темата за референдума: "Аз съм горд, че пряката демокрация намира своето място в живота на страната. Но колкото съм горд, толкова съм и притеснен. Референдумът е ядреното оръжие, но като такова трябва да внимаваме кой го използва". И още: „Притеснен съм, че референдумите могат да попаднат в ръцете на популисти. Няма нужда да посочваме хората, но въпросите, по начина, по който са формулирани, целите, които са поставени, необходим е по-широк дебат.“

27 май 2016 г. Президентът Плевнелиев сезира Конституционния съд с искане да обяви за противоконституционни 3 от 6-те въпроса - за намаляването на броя на депутатите на 120, за електронното гласуване и за прекия избор на полицейските началници.

02 юни 2016 г. “Български адвокати за правата на човека” изпращат отворено писмо до Плевнелиев, в което заявяват, че 3-те въпроса, по които е сезирал КС, не засягат характера на държавно управление. Освен това, според юристите, народът има право да изрази мнение и по въпроси, които биха наложили промени в Конституцията.

06 юни 2016 г. Членът на ИК Филип Станев къса в ефир снимката на президента Плевнелиев.

13 юни 2016 г. Народното събрание гласува промяна, ограничаваща избирателните права на българите в чужбина - да има максимум до 35 секции в държавите, извън ЕС. Това решение се явява като по-лека версия на скандалното предложение на "Обединените патриоти" секции в чужбина да се откриват само в консулства и посолства. В крайна сметка всички секции, в които могат да гласуват стотиците хиляди българи в чужбина по време на президентските избори и референдума са едва 326.

17 юли 2016 г. Само два сайта публикуват социологическо проучване на престижната европейска агенция TNS Opinion, което изследва нагласите на българските граждани по отношение на референдума. Според резултатите на агенцията и 6-те въпроса получават огромна подкрепа от българските граждани - най-много българи подкрепят намаляването на броя на депутатите (94%), а най-малка подкрепа получава задължителното гласуване (67%, но пак над 50%). На въпроса: “Ако президентските избори в България се провеждаха утре, доколко вероятно щеше да гласувате за следните личности?”, Слави Трифонов е с най-голям рейтинг, като води с няколко пункта над всички лидери на политическите партии.

22 юли 2016 г. Слави Трифонов обявява, че Конституционният съд не се е съобразил с искането му заседанието по делото за въпросите от референдума да бъде открито. Същевременно става ясно, че за докладчик по делото е назначена съдия Кети Маркова, която е избрана в КС от квотата на... президента Плевнелиев.

28 юли 2016 г. Конституционният съд обявява 3-те въпроса от референдума за противоконституционни и така те следва да бъдат заличени от допитването.

29 юли 2016 г. Референдумът и президентските избори са насрочени официално за 6 ноември.

21 октомври 2016 г. ЦИК взима решение да не се слага печат на бюлетината за референдума, а само на тази за президент. Освен това ЦИК решава в деня на изборите да бъде премахнато видеонаблюдението в изборните помещения.

29 октомври 2016 г. Слави Трифонов и ИК провеждат митинг-концерт на площад “Орлов мост”. В студената вечер на площада и на бул. “Цариградско шосе” присъстват около 100 000 души, подкрепящи референдума. Дни наред медиите коментират предимно темата с ограничения достъп на автомобили в района на „Орлов мост“.

03 ноември 2016 г. След цяла година мълчание за референдума и почти никаква кампания на политическите партии по въпросите от допитването, над 30 български политолози излизат с отворено писмо колко е вредна мажоритарната избирателна система в два тура.

6 ноември 2016 г. - Провежда се националният референдум – първият в историята на България, иницииран от граждани. След 19 ч. излизат първите резултати на социологическите агенции и на ЦИК – и трите въпроса получават категорична подкрепа от българските граждани. Около 2,5 млн. български граждани (!) (над 70% от гласувалите) са „за“ мажоритарна система в два тура и за партийна субсидия от 1 лев на глас, а 2,1 млн. са „за“ задължително гласуване (над 60% от гласувалите). Референдумът бележи огромна избирателна активност, като след първите резултати става ясно, че неговите решения са на път да станат задължителни. За да има допитването по трите въпроса задължително действие, първото условие е да са гласували не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание (3 500 585 души). Второто условие за задължителност на резултата е с "да" са отговорили повече от 50% от гласувалите (без съмнение – изпълнено).

Със сигурност обаче е минат законовият праг, при който въпросите задължително трябва да бъдат разглеждани и гласувани в Народното събрание.

В деня на допитването Вежди Рашидов казва, че няма да гласува за референдума, защото политиката не била шоу. Красимир Каракачанов казва, че мажоритарният вот е вреден за България. „Не мога да разбера защо е този овчи възторг от мажоритарния вот – мога да ви кажа поименно от Видин до Кърджали кой ще купи изборите. Следващият парламент ще е пълен с лъскави коли и костюми. Затова не гласувах за този референдум“, казва Каракачанов.

Корнелия Нинова заявява, че БСП е призовала за активност на референдума. По думите й резултатите показват, че народът е проявил волята си и е казал мнението си. Според нея самият акт на гласуване и високата избирателна активност показвали, че политиците трябва да се вслушват все повече и все по-сериозно в хората.

8 ноември 2016 г. ЦИК съобщава, че при 100% обработени протоколи не достигат около 13 000 гласа, за да станат резултатите от допитването задължителни. Слави Трифонов обявява, че ЦИК е извършила „чудовищна манипулация с гласуването за референдум“. „Общият брой на гласувалите за референдума е 3 501 220. За да е задължително решението на референдума, са необходими 3 500 585 гласа. Тоест референдумът е успешен и решенията му са задължителни. ЦИК иска да извади 13 792 гласа, за да обяви референдума за незадължителен. Това е нарушение на закона.

ЦИК искат да извадят тези бюлетини, защото са били пуснати в урните без плик. Но законът не изисква само действителни бюлетини при отчитане на избирателната активност. А отчита всички гласове. А всичките гласове са 3 501 220. И те са над необходимият брой. Такъв е законът“, казва Трифонов. Той обвинява ЦИК, че е прекратила изборния ден и преди да успеят да гласуват всички желаещи.

11 ноември 2016 г. 5 дни след референдума, ЦИК излиза с решение, че допитването няма задължителен характер, защото не достигали 12 027 гласа.

13 ноември 2016 г. Провежда се втори тур на президентските избори. След като гласува, министър-председателят Бойко Борисов заявява: „В ГЕРБ много ясно разчитаме сигналите. Разчетохме сигналите и на референдума, ще продължа и по-нататък - 0 лева партийна субсидия! Защото и с този един лев негодниците и олигарсите, които влизат в политиката сега, ще си изпират парите и ще казват: „Тези са от партийната субсидия. Нека да играем на чисто. Никакви субсидии." Той коментира и другите два въпроса от референдума: "Щом се отдаваме на популизма - добре. След като 3.5 млн. го искат, аз по-умен ли съм от 3.5 млн.? Щом хората го искат, ще стане".

14 ноември 2016 г. Бойко Борисов подава оставката на правителството, което означава и скорошно разпускане на 43-то НС и свикване на нови избори. Така съдбата на решенията от референдума става напълно неясна.

В същия ден Слави Трифонов подава първа жалба от името на Инициативния комитет във Върховния административен съд. „Смисълът на жалбата е, че не приемаме ЦИК да поправя избирателни протоколи, така както си иска, при положение че това въобще не им влиза в правата. А това директно влияе на крайния резултат, защото така изтриха гласа на близо 14 хиляди българи“, казва Трифонов.

21 ноември 2016 г. Омбудсманът Мая Манолова и членове на Инициативния комитет за референдума внасят в Народното събрание общ законопроект за избор на народните представители с мажоритарна избирателна система в два тура. Законопроектът обаче трябва да бъде внесен и от действащ депутат, за да може да бъде обсъждан и гласуван.

24 ноември 2016 г. Членове на ИК провеждат публична среща с лидери на парламентарно представените партии. Основна тема на срещата е как партиите смятат да се отнесат към категоричната воля на народа.

"Поздравявам екипа на Слави за презентирането на това, което обществото очаква", казва зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов. Той заявява, че ГЕРБ е представила своята принципна позиция в подкрепа на референдума, но и добавя, че въпроси като изборното законодателство не бива да се пипат преди предсрочните избори.

Жельо Бойчев от БСП заявява, че партията ще се съобрази с резултатите от допитването, но и че прилагането на мажоритарна система технически няма как да се случи бързо, защото трябва да се преначертае цялата изборна карта на страната.

Румен Петков от АБВ казва, че партията е подкрепила въпросите на референдума, но с някои уговорки - партийната субсидия да се намали на 3 лв. за глас, а мажоритарността в избора да се увеличи, без да се променя фундаментално избирателната система. В отговор членът на ИК Иво Сиромахов контрира Петков, че явно подкрепата на АБВ за референдума е била "предизборен трик" (АБВ бе единствената парламентарна сила, която се регистрира за участие в референдума и агитира със „за“ и по трите въпроса).

Радан Кънев заявява, че имаме референдум, който е успешен, но не е задължителен. Той казва, че не е гласувал на референдума, с цел той да не бъде задължителен и по него да има дебат. „В рамките на този парламент ние няма да подкрепим 240 избирателни района“, казва Радан Кънев. Той напуска срещата, като се обосновава така: „Дойдох на дебат, тук виждам шоу. Аз смятам да го напусна и да остана отворен за всякакъв дебат в професионална среда и с грамотни хора от тук нататък.“

29 ноември 2016 г. Тошко Йорданов и Филип Станев от ИК на референдума участват в дискусия в правната комисия на НС. Тема на дискусията са резултатите от референдума. На обсъждането няколко социолози и политолози заявяват, че хората не са знаели за какво гласуват.

1 декември 2016 г. При гласуването на Бюджет 2017, по закон депутатите трябва да гласуват и размера на партийните субсидии за следващата година. Без обсъждане и без да бъдат взети предвид резултатите от референдума, народните представители гласуват да се запази партийната субсидия от 11 лева на получен глас. За запазване на размера на субсидията гласуват 71 депутати, 10 гласуват „против“, 21 гласуват „въздържал се“, а 138 народни представители просто отсъстват.

След това гласуване председателят на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ заявява, че намаляване на държавната субсидия ще има с последваща актуализация на бюджета. До такава актуализация обаче така и не се стига. Менда Стоянова от ГЕРБ пък заявява, че темата за субсидиите ще бъде обсъждана и занапред, когато в Парламента ще се дискутират и 3-те въпроса от референдума. До ден днешен в НС въпросите от референдума не са обсъждани в тяхната цялост.

5 декември 2016 г. Слави Трифонов се среща с главния прокурор Сотир Цацаров и му връчва папка с установени нарушения по време на референдума.

8 декември 2016 г. Сотир Цацаров отговаря с писмо на Слави Трифонов. Главният прокурор пише, че е предал сигнала на Трифонов на Върховна административна прокуратура и заявява, че ще бъде направена проверка на всички нарушения при провеждането на референдума. Сотир Цацаров изказва и личното си мнение, че депутатите трябва да приемат решенията на референдума, независимо дали достигат или не достигат 12 027 гласа.

13 декември 2016 г. Намира се депутат, който да внесе законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, подготвен съвместно от екипите на ИК и на омбудсмана Мая Манолова. Това е независимият депутат Георги Кадиев. Следва законопроектът да бъде обсъждан в работните комисии на НС.

14 декември 2016 г. При старта на делото за референдума Върховният административен съд назначава съдебна математико-статистическа експертиза по материалите по делото и протоколите на секционните избирателни комисии, сканирани в сайта на ЦИК. ВАС нарежда и повторно преброяване на бюлетините в посочени 44 секции.

21 декември 2016 г. ИК внася в НС изготвен вариант на райониране на 240 едномандатни избирателни района - 231 едномандатни района в България и 9 в чужбина. Партиите и медиите въобще не дискутират предложения вариант за райониране.

9 януари 2017 г. Слави Трифонов кани новия президент Румен Радев в шоуто си, за да отговори на въпроса дали ще удължи живота на отиващото си 43-то НС до приемането на решенията от референдума.

10 януари 2017 г. Румен Радев заявява, че няма намерение да удължава живота на настоящето НС. В същия ден пък правната комисия в Парламента решава да не се занимава с референдума.

11 януари 2017 г. Проектът на решение за одобряване на резултатите от референдума и за въвеждане на мажоритарна система в два тура още на идващите избори отпада от дневния ред на парламента след гласуване в зала.

Депутатите приемат предложението на депутата от ДПС Четин Казак точката, предложена от ГЕРБ да бъде отхвърлена, тъй като била популистка и защото все още за референдума се водело дело в съда. Според Казак управляващите "искали само да се харесат предизборно на обществото и на някои водещи на шоу програми". "За" предложението на Казак гласуват 99 народни представители, "против" са 76 , а "въздържал се" – 4-ма.

13 януари 2017 г. В правната комисия в НС трябва да се разглеждат два проекта за смяна на изборните правила. Заседанието обаче се проваля, след бойкот на депутатите от БСП, Атака, ДПС, ПФ и Реформаторския блок. Преди това Явор Нотев от „Атака“ решава да направи изказване, в което обявява, че има принципни възражения срещу предложенията за мажоритарна избирателна система, освен това има възражения и срещу съдържанието на „Шоуто на Слави“, след което… напуска залата.

Чавдар Георгиев от БСП пък заявява, че правната комисия отстоява интересите на държавата.

19 януари 2017 г. В първата си реч новият президент Румен Радев не подкрепя референдума. Пред депутатите той заявява следното: „Реформата на Изборния кодекс трябва да е такава, че да не създаде повече проблеми, отколкото се опитва да реши. Да предложи на гражданите избор между личности, но да не остави стотици хиляди българи без политическо представителство. Парите за партиите следва да се ограничат чувствително, но с ясното съзнание, че лишени от разумно финансиране, партиите ще станат още по-зависими от лобисти и външни фактори“.

26 януари 2017 43-то НС се разпуска.

30 януари 2017 г. Слави Трифонов пуска отворено писмо до политиците. В него Трифонов дава на новия парламент две седмици от свикването му да започне конкретна работа по приемането на решенията на народа от референдума. Трифонов пише още, че единственият ангажимент и задължение на следващия парламент е безусловно да приеме волята на българите, изразена на референдума, а после да се разпусне, за да може народът да избере своите представители така, както е пожелал.

31 януари 2017 г. На заседание на ВАС прокуратурата в лицето на зам.-главен прокурор Ася Петрова заявява, че ЦИК в нарушение на закона е извадила 12 481 бюлетини без плик от избирателната активност. Според прокуратурата прибавянето на тези бюлетини към активността прави референдума задължителен.

10 февруари 2017 г. Тричленен състав на ВАС отменя решението на ЦИК за резултата от референдума, защото ЦИК в нарушение на закона е постановила да не се броят бюлетините без плик. ВАС признава още 492 гласа за участвали в референдума, което обаче е недостатъчно да стане референдумът задължителен. Слави Трифонов обявява, че въпреки спечеленото дело ИК ще обжалва решението и ще иска да бъдат отворени не само 44 секции, в които са открити тези 492 бюлетини, но и всички 12 340 секции, за да се преброят всички бюлетини без плик.

9 март 2017 г. Пред Антон Хекимян лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заявява: „Има референдум – два милиона и половина са казали, че искат по друг начин да бъдат провеждани изборите – мажоритарни, с 1 лев субсидия, еди-какво си. И ако политиците си мислят, че това ще се игнорира и ще се забрави – то няма да се случи. Затова имаме още второ нещо или втори проблем – колко дългосрочно да е следващото правителство, за да може да се проведат изборите по това, което два милиона и половина души са заявили. Да, някои ще кажат: „Но не стигнаха няколко хиляди гласа, съдът не го прие“. Хубаво, ама ако ние, всичките, се бием в гърдите, че сме слуги на народа, че слушаме народа – два милиона и половина от избирателите казаха, че това трябва да се промени.“

26 март 2017 г. ГЕРБ печели извънредните парламентарни избори.

27 март 2017 г. Слави Трифонов пуска ново отворено писмо към политиците, в което е по-конкретен: „Давам на новия парламент две седмици от свикването му да започне конкретна работа по приемането на решенията на народа от Референдума. Ако за две седмици вие не започнете работа по този въпрос, в началото на третата седмица аз ще дойда пред сградата на Народното събрание, за да си потърся гражданските права.“ Писмото е включено в записа на „Шоуто на Слави“ за 27 март и по тази причина bTV скандално спира излъчването на епизода.

30 март 2017 г. ВАС отказва повторното броене на всички бюлетини и пликове от референдума.

6 април 2017 г. Провежда се ново заседание на ВАС, който е в петчленен състав. Медиите отново не проявяват интерес.

19 април 2017 г. Новите депутати, избрани по старите правила, полагат клетва, че „във всичките си действия ще се ръководят от интересите на народа“.

4 май 2017 г. Слави Трифонов излиза на протест пред парламента. Това се случва веднага след положената клетва от премиера Борисов и от министрите му (Управляващите от ГЕРБ влизат в коалиция с „Обединени патриоти“). Трифонов обяснява, че е излязъл на протест, защото e изтекъл двуседмичният срок, който е поставил на новите народни представители да започнат работа по точките от проведения референдум за промени в избирателната система. Той носи и огромен транспарант, с надпис: „Вие сте се самозабравили. Срамувам се, че сте такива. Аз съм просто един от многото. Изпълнете волята на народа си!“

5 май 2017 г. Втори пореден ден Слави Трифонов излиза на протест пред НС. Около 200 души също се включват в протеста. Същевременно хиляди гледат на живо в интернет интервютата, които Слави Трифонов дава за журналисти пред онлайн медии. Въпреки проливния дъжд, който се изсипва над София, Трифонов не прекъсва протеста си.

6 май 2017 г. В празничния ден Слави Трифонов отново е пред НС. Подкрепят го стотина съмишленици. Интересът към интервютата със Слави Трифонов, които се излъчват на живо в интернет нараства. Той отговаря и на всякакви въпроси на зрители и фейсбук потребители.

7 май 2017 г. Въпреки поредния дъждовен ден, Слави Трифонов пак протестира пред Парламента. Хиляди отново гледат в интернет случващото се пред НС.

8 май 2017 г. Пети ден от мирния протест на Слави Трифонов.

9 май 2017 г. За шести пореден ден Слави Трифонов, подкрепен от 100-200 души, протестира пред НС. В протеста се включват Цветан Цветанов, Волен Сидеров, Веселин Марешки, Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ...изиграни от актьорите в „Шоуто на Слави“. Преките излъчвания от събитието отново се радват на голям интерес в интернет.

10 май 2017 г. Слави Трифонов обявява, че спира протеста си пред НС, след като ГЕРБ официално внася свой законопроект за мажоритарна избирателна система в два тура и за намаляване на държавната субсидия за партиите на 1 лев за получен глас.

11 май 2017 г. Сигнал за бомба отлага заседанието на ВАС по делото за референдума.

Вечерта гост в предаването на Слави Трифонов е председателят на парламентарната група на ГЕРБ – Цветан Цветанов. На въпроса на водещия как така с партия ГЕРБ са се оказали „от едната страна на барикадата“, Цветан Цветанов отговоря: „Два милиона и половина български граждани, когато дадат гласа си за промяна, надали има български политик, който би могъл да отстои.“ На друг въпрос на Трифонов - дали позицията на ГЕРБ не е театър, Цветанов отговаря: „Не“. „Това, което се случи на референдума, смятам, че политиците нямат право да го коментират“, допълва Цветанов.

30 май 2017 г. Петчленен състав на ВАС окончателно решава, че референдумът не е задължителен. ВАС потвърждава решението на тричленния състав, с което бе постановено към преброените от ЦИК гласове да се добавят 492. Така, според решението 11 505 гласа не достигат, за да бъде референдумът задължителен. Окончателните резултати според ЦИК са следните: 3 489 080 българи участват в референдума. За мажоритарен вот в два тура са обявяват 2 509 955. За задължително гласуване на избори и референдуми се обявяват 2 158 908. А за намаляване на държавната субсидия на партиите на 1 лев гласуват 2 516 957.

7 юни 2017 г. Парламентът започва обсъждането на мажоритарния изборен кодекс.

13 юни 2017 г. С 12 на 10 гласа правната комисия В НС приема промените в Изборния кодекс, с които пропорционалната избирателна система се заменя с мажоритарна в два тура. Против гласуват ОП, БСП и „Воля“. Изненадваща е подкрепата на ДПС за законопроекта. В дебатите депутатът Хамид Хамид заявява, че ДПС не е взела окончателно решение за законопроекта, но той ще се опита да убеди колегите си да подкрепят мажоритарния вот. „Чуват се гласове, че нека един път ДПС да подходи откъм партийния си интерес. Има неща, които ни харесват, има и неща, които не ни харесват - длъжни сме да опитаме и тази система. Затова ние ще подкрепим законопроекта на първо четене с г-н Цонев (Йордан Цонев, ДПС, също член на правната комисия)“, заявява Хамид Хамид.

14 юни 2017 г. ДПС няма да подкрепи ГЕРБ за промяната на Изборния кодекс по отношение на въвеждане на мажоритарна система. Позицията на партията се е променила за един ден след разгорещени дебати в парламентарната група. Това обяснява зам.-председателят на ДПС Йордан Цонев.

Корнелия Нинова обявява, че БСП ще внесе свой законопроект – за смесена избирателна система. Свой законопроект за избирателна система обявява, че ще внесе и Веселин Марешки от Воля. (До ден днешен законопроекти на БСП и "Воля" за нова избирателна система не са внасяни официално и не са гласувани в зала).

На тази дата Централната избирателна комисия уведомява официално Народното събрание за оконачателните резултати от националния референдум. По закон, в тримесечен срок НС трябва да гласува решение дали приема резултатите от референдума и дали да започне процедура по законодателни промени, свързани с резултатите.

15 юни 2017 г. Депутатите с 121 гласа отхвърлят законопроекта за мажоритарна система в два тура. Против законопроекта гласуват БСП, ДПС и ОП. След гласуването, в писмо до медиите Слави Трифонов заявява: „На референдума народът пряко упражни властта си. Пряко изрази волята си. Днес депутатите не признаха тази воля и практически извършиха държавен преврат. От днес ние не живеем в демократична държава. От днес ние живеем в някаква уродлива форма на партийна аристокрация. Аристокрация, която живее и управлява с една-единствена цел – собственото си благо." Трифонов завършва писмото си с две поговорки: "Каквото повикало - такова се обадило" и "На зла круша – зъл прът".

По закон мажоритарна избирателна система може да се обсъжда в НС отново след 3 месеца, след направени съществени промени спрямо отхвърления законопроект за мажоритарна система.

14 септември 2017 г. Народното събрание нарушава закона, след като не взима решение за резултатите от референдума в тяхната цялост в този последен ден от законовия срок.

25 септември 2017 г. Слави Трифонов създава своя лична страница във фейсбук и обявява, че започва търсене на морални и качествени българи, които да заменят сегашната политическа класа.

6 ноември 2017 г. Навършва се една година от референдума. В медиите почти не се говори за това.

23 октомври 2017 г. Министерството на финансите публикува законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 г. Чл. 65 от законопроекта предлага да се запази размерът на държавната субсидия за партиите, който е 11 лева на получен глас. Слави Трифонов реагира пръв с гневен пост във фейсбук.

23 ноември 2017 г. Партия „Воля“ на Веселин Марешки предлага субсидията за партиите да бъде намалена на 1 лев, но...само за извънпарламентарните партии. Партиите, които са в Парламента да продължат да получават по 11 лева на получен глас, предлага Марешки. Бюджетната комисия в НС приема скандалното предложение. Впоследстие обаче Марешки оттегля предложението си.

30 октомври 2017 г. Народното събрание заседава до 3 часа след полунощ, за да дебатира и гласува законопроекта за държавния бюджет за 2018 г. С 103 гласа „за“, 8 „против“ и 37 „въздържал се“ НС гласува субсидията за партиите и през 2018 г. да остане 11 лева на глас.

През деня финансовият министър Владислав Горанов дава брифинг и заявява: „Аз не съм сигурен, че ако се намали субсидията за политическите партии демокрацията ще укрепне, напротив – има аргументи за обратното.“

Цветан Цветанов също коментира запазването на размера на субсидиите: „...Това е тема, която трябва действително да бъде дискутирана, за да се вземе правилното решение, защото ако погледнем реално как се финансират кампаниите на участниците в парламентарни, президентски, местни избори, много по-добре е да извадим от зависимост партиите или участниците в този процес. (...) Смятам, че ние сме политически партии, които са на България, политици, които работим за България и смятам, че по-добре е държавата да осигури необходимия финансов ресурс за субсидии, отколкото определени бизнесмени или кръгове да финансират една кампания...“